СТОМАХЪТ КАТО БОЙНО ПОЛЕ: ЗАЩИТА СРЕЩУ ПАРАЗИТИ С ПОМОЩТА НА СОЛТА И МИНЕРАЛИТЕ

В последните си публикации говорих за взаимовръзката между нутриентите и тяхната усвояемост в натурална форма. С особено внимание посочих обработката на месо, риба и животински субпродукти – именно тук при много хора се появява страхът от опаразитяване, например при консумация на изсушено месо или „мариновано“ с лимонов сок. Появиха се много въпроси и коментари, затова реших отново да пиша по тази „стара тема“.

Да, рискът съществува. Но той не е ограничен само до животинските продукти. Когато похапваме ягоди, моркови или стръкче магданоз, ако ги погледнем под микроскоп, бихме открили яйца на паразити и разнообразни микроорганизми, невидими за нашето невъоръжено око. Ние сме в постоянен контакт с тях – чрез храната, предметите, въздуха. Те са част от биологичната ни среда. Съществуват микроорганизми, които са интегрална част от нашата микробиота. Когато те са в дефицит или балансът е нарушен, се отключват множество здравословни проблеми. Дисбиозата е именно такова състояние и не е за подценяване.

Тази тема не може да се вмести в една статия – тя иска дълбочина и сериозност. Не е шега работа да нямаш „добра „стомашна киселина. Ако се замислим, ние всъщност сме тези, които канят паразитите за гости: те ще седнат на трапезата, ще си похапнат, поспят и ще останат, докато ние сме добри домакини. Както казва една хаитянска поговорка: „Отвъд планините има други планини“ – така и в нашето тяло има слоеве и бариери, които не можем да пренебрегнем. Първата бариера – солната киселина – е само началото на дългия път към защитата и здравето.

И така – основателен ли е страхът от паразити? ОТГОВОРЪТ Е: И ДА, И НЕ.

ДА, ЗАЩОТО ПАРАЗИТИТЕ СА ЕВОЛЮЦИОННО СЪВЪРШЕНИ. Те могат да заблудят имунната ни система, да се конкурират за хранителна среда и дори да я променят, така че да им осигурява условия за живот. Метаболизмът им отделя токсини – „химичен коктейл“ от отпадни продукти, опасни за организма. Паразитозите могат да предизвикат дефицити, клетъчни мутации, дори се разглежда теория за връзка между паразитни инфекции и онкологични заболявания.

НЕ, ЗАЩОТО ПРИРОДАТА НЕ НИ Е ОСТАВИЛА БЕЗЗАЩИТНИ. Тя ни е дарила със защитни бариери и механизми за оцеляване. Един от най-мощните е солната киселина в стомаха – първата линия на защита, която създава агресивна среда, унищожаваща голяма част от патогените. Когато този механизъм отсъства или е силно нарушен, говорим за ахлорхидрия – състояние, при което стомашната киселина липсва или е в недостиг. „Портата“ е отворена, а всичко, което попадне в стомаха, минава почти необезвредено към следващите отдели на храносмилателната система.

Причините за ахлорхидрията са комплексни: възрастови промени, продължителна употреба на антиацидни медикаменти, хроничен стрес, инфекции като Helicobacter pylori, автоимунни процеси и дефицити на минерали – цинк, магнезий, калий, натрий, калций и хлориди. Тези елементи са пряко свързани с продукцията на киселина и поддържането на нашия първи щит. Особено важни за нас са протеините, микроелементите и органичните соли. Д-р Кевин Рийз, известен със своя холистичен подход към паразитите, подчертава колко съществена е солната киселина за защитата от тях – защото можем временно да ги унищожим с антипаразитни средства, но порочното замърсяване продължава, а това не решава проблема за бъдещето. Акцентът върху солите показва тяхната роля за балансирането на нашата „солна система“ и за цялостния баланс на организма.

Но коя сол да изберем – трапезната, обогатената с йод, морската, калиевата, каменната или келтската? Барбара О’Нийл препоръчва келтската заради богатия ѝ минерален състав. Малко кристалче на ден, прието с вода, може да направи чудеса – за стомашната киселина, електролитния баланс, усвояването на протеини и микроелементи, водния баланс и нервната система.

Природата ни дарява и с органични соли в растенията. Един от най-добрите примери е селари или стъблена целина – естествено солена и богата на натрий. Анатомично стъблото образно казано прилича на кост – шеговита подсказка за ползата ѝ за костите, сърдечната дейност и черния дроб. Антъни Уилям посвещава книга на връзката между черния дроб и стъблената целина. Тя подпомага функцията на щитовидната жлеза и е шампион по минерален състав.

Други минерално богати растения, които можем да включим ежедневно, са: спанак, магданоз, копър, кресон, ряпа, манголд, броколи, зеле, цикория и глухарче. Те съдържат калций, калий, магнезий, натрий и желязо в естествена, усвоима форма и подпомагат както стомашната киселина, така и цялостната защита на организма. Малки ежедневни навици – малко кристалче сол с вода или редовен прием на минерално богати зеленчуци – могат да направят огромни чудеса за организма.

Важно е да запомним, че дозата прави отровата. Солта, независимо дали е калиева, морска или келтска, е концентрат и лесно може да се предозира. Ако надхвърлим лимитите на органите да я преработят, защитните механизми се активират: солта се разпределя, могат да се появят отоци, а тялото реагира, за да се предпази от силното корозивно действие на този концентрат – солта може да разяде дори бетон, а нас ли ще пощади, ако не се внимава?

Природата е внедрила органични соли на много места – стига да имаме будността да знаем какво търсим. В зеленолистните растения рискът от предозиране е почти минимален. Познаването на материята и прилагането ѝ на практика е ценността на знанията: лесно можем да повтаряме като папагали, но истински резултат идва при причинно-следствени връзки, когато полагаме повече усилия.