Често чувам:

„Не използвам захар, слагам мед — той е природен и полезен!“
„Медът е суперхрана, пробиотик, лекарство…“

Да, медът наистина е чудо на природата. Но има нещо важно, което често пропускаме:

Това чудо е създадено не за нас — а за пчелите.

Медът е биологичен, натурален, богат на ензими и антиоксиданти… Но това не означава, че е автоматично подходящ за човешката биология в големи количества.

Храната на пчелите ≠ храната на човека

За пчелите медът е концентрирана, животоподдържаща субстанция, необходима, за да преживеят зимата. За нас, хората, това „течно злато“ е по-скоро като скъпоценен еликсир, който трябва да се ползва внимателно, не като ежедневна добавка.

Какво прави медът в кръвта ни? И тук идва парадоксът – с „природна“ сладост ние натоварваме системата си и дори можем да влошим липидния профил, вместо да го подобрим.

Медът има гликемичен индекс около 88 — а това е много високо.
За сравнение:

• Захар (сахароза) – GI ~65
• Бял хляб – GI ~75
• Мед – до 88!

А човешкият панкреас има биологичен лимит – той работи оптимално с храни с GI до около 60. Когато вкараме нещо с GI 88, тялото реагира аварийно.

„Панкреасът не е фабрика без лимит“ — напомнят ендокринолозите.

Какво се случва след една лъжичка мед в чая?

1. Захарта бързо навлиза в кръвта → рязко покачване на глюкозата.
2. Панкреасът реагира – отделя голямо количество инсулин, за да „спаси“ ситуацията.
3. Инсулинът бързо „вкарва“ глюкозата в клетките…
4. …но ако тялото не я използва веднага (няма физическо натоварване) → излишъкът се превръща в мазнини.

Да, въглехидратите се превръщат в мазнини — често подкожни или висцерални (около органи).

„Не мазнините се превръщат в мазнини, а въглехидратите“ — проф. Жан Сигнале

Какво прави това с холестерола и метаболизма?

• Честият пик на инсулин → намалява чувствителността на клетките към инсулин → начало на инсулинова резистентност.
• Прекомерната въглехидратна натовареност → повишени триглицериди и LDL („лош“ холестерол).
• Нарушава се енергийният баланс и метаболитната гъвкавост.

А какво с меда като „природен“ и „алкалнообразуващ“? Още един аспект: медът принадлежи към киселинообразуващите храни. Съдържащите се в него микроелементи са по-малко от минералите, които нашето тяло ще изразходи, за да неутрализира киселинността.

Истината е, че медът е киселинообразуващ хранителен продукт.
Въпреки че е натурален, при метаболизма в тялото натоварва киселинно-основния баланс.

Ако вече имате склонност към киселинност (устна киселина, рефлукс, умора, мускулни болки), медът може да измести баланса още повече към киселинната среда, която изтощава минералния фонд на организма — калций, магнезий, калий.

„Киселинността и липсата на кислород са двете лица на една и съща монета.“ — д-р Ото Варбург

Метафора: „ракетното гориво“

Медът е като ракетно гориво: великолепно за кратък и мощен старт (при настинка, преди спорт, като лекарство), но не и за ежедневно „каране“ на колата. Двигателят (панкреасът) се претоварва, ако го използваме като обикновено гориво.

Така че… ползва се ли медът?

Да. Но не като заместител на захарта в ежедневието.

Медът е : Силно концентрирана енергия. Бърз въглехидрат. Природен продукт с полезни свойства (антибактериални, противовъзпалителни)

…но не е „здравословна захар“, както често се представя. : Затова медът заслужава уважение. Той е продукт на хилядолетна пчелна алхимия, истински енергиен концентрат. Но за човека – еликсир, не всекидневие. „Природата не греши, но ние грешим, когато я употребяваме без мярка“, пише и д-р Георги Гайдурков

Запомни:

Природното не винаги е автоматично подходящо за човешката биология. Приемът на храна трябва да бъде не по мода, а по разум.

Медът е храна за пчелите. Ние можем да го използваме — но с уважение, с мярка и с разбиране за последствията.

„Всичко е отрова, и нищо не е отрова; само дозата прави отровата.“ — Парацелз

А вие как използвате меда?
Вярвате ли, че е по-здравословен от захарта?
Колко често го използвате?
Споделете в коментарите — нека обсъдим заедно!

Следете групата за повече научно обосновани, но практико-приложими истини от нутрициологията и диететиката.
Не храна по навик, не храна като поредното модно увлечение, а храна със смисъл.